Най-странните синдроми

Сред най-странните синдроми е синдромът на чуждия акцент. Това е разстройство на речта, което се проявява в незначителни промени на интонацията, скоростта и ударенията.

От това речта на болния прилича на говора на човек, който е от друга страна, но се опитва да усвои чужд език. Този синдром се появява след травми на мозъка.

Кулминацията на този синдром се появява около две години след травмата и досега са регистрирани петдесет случая на това заболяване в рамките на последните седемдесет години.

Синдромът на взривяващата се глава не се проявява с взрив на главата, но човекът, който страда от него, чува в главата си трясъци, шум и други силни звуци.


Няма болки и не е ясно каква е причината за появата на този синдром. Той се проявява най-често след силен стрес или след преумора, най-вече умствена.

Фаталното семейно безсъние поразява рядко, известни са само четиридесет семейства, които са страдали от него. При такова безсъние в мозъка се развива особена област, която притиска центъра на съня.

От това човек не може изобщо да заспива и постепенно се уморява до такава степен, че умира след известно време от претоварване на системите на тялото.

Синдромът на липса на болка на пръв поглед изглежда много хубаво нещо, тъй като при хората, които страда от него, отсъстват сигналите за болка. Такива хора могат постоянно да се порежат или да се изгорят, и то фатално, без да забележат. Болката е индикатор за опасност.

Синдромът на Стендал е необикновено заболяване, при което човек изпитва силно вълнение, треперене, халюцинации и световъртеж, когато види предмети на изкуството.

Синдромът на Мебиус се изразява в това, че човек не може да контролира лицевите си мускули. С този синдром хората се раждат. Той се проявява в това, че човек не може да се усмихва, да плаче и да се смее.

Синестезията е единственият синдром, който може да бъде смятан за предимство. Хора с такъв синдром бъркат органите на чувствата. Те виждат звуците и чуват изображенията. Този синдром поразява хората на изкуството.